Дипломация и разузнаване на Балканите, XVII - XIX в.:
Човешкият фактор и мрежите на влияние
Институт за исторически изследвания,
Българска академия на науките
Изследователска дейност
Проектът проучва конкретни аспекти на така актуалната проблематика за връзката между дипломацията и разузнаването, които заслужават да получат повече внимание от научната общност. Фокусът е поставен върху географския ареал на Югоизточна Европа през избрани по-тясно ограничени периоди в хронологичния диапазон на XVII–XIX век.
В основата на изследователския метод за изпълнение на предложения проект заляга критичният анализ на първични документални исторически извори и богат масив от вторична литература. С цел достигане на качествен завършек на изследванията екипът използва разнообразни методи на работа, свързани с различните задачи.
Работата с дипломатическите и личните кореспонденции и от XVII век например има своите особености, свързани с ръкописната си форма. Разчитането и транскрибирането (при необходимост) на привлечените първични извори зависи от спецификите на различните почерци на авторите на документите. За известно улесняване на разчитането може да се използва специализиран софтуер за разпознаване на текстове – Transkribus, познат на членовете на екипа от предходна работа с ранномодерни ръкописи. Въпреки безспорните ползи от програмата, трябва да се отбележи, че тя може да има единствено спомагателни функции при разчитането на документите. С цел улесняване на последващия анализ и работата по отделните работни пакети в рамките на проекта ще бъде изградена документална база данни.
Към методите на работа по настоящия проект спада и използването на „ключови случаи“ („case studies”), което позволява разглеждането в детайл на избрани аспекти от изследваната проблематика. Работата върху тези ключови случаи позволява да се разглеждат теми чрез историческия метод, анализ и синтез. Застъпва се и сравнителният метод и методът на обобщаването. Методът на анализ и синтез се прилага, за да се разпредели изследваният проблем на отделни случаи, които да бъдат разработени в дълбочина. Застъпва се и сравнителният метод и методът на обобщаването, които позволява да се премине от частното към общото и да се изведат по-генерални тези, имащи връзка с цялостната тема на проекта и предлагащи задълбочени обобщения.
Тъй като във фокуса на изследване е поставен човешкият фактор, биографичният поход също намира приложение при работата на екипа по научно-изследователските задачи.
